Тя прави поезия, когато върви,
тя ме обича и ме слива с нея.
Тя прави сънят ми реалност,
успокоява ме и ме укротява.
Тя живее в мен, сякаш отпреди,
но и днес изписва името си по мен.
Тя обожава светът вътре в мен,
и избира ме да бъда в нейния свят.
Тя е с мен и в денят и в нощта,
в добро и в зло, в покой и в буря.
И няма нищо по-чисто на света,
по-дълбоко или по-безкрайно от нея! ...