13 feb 2008, 19:57

Моята любов 

  Poesía
1419 0 7
Думите не могат да опишат
моята любов така голяма,
всички могат само да въздишат,
че втора като нея нийде няма.

Всеки мъж желае да я вкусва,
от нея да опита за обяд,
но празен въздух винаги закусва
и бавничко умира си от глад.

Пред моята врата заспиват вечер
и сутрин се събуждат пак пред нея -
сякаш дявол всичките повлече
по мене от любов да полудеят.

Ума ли си загубиха мъжете -
не им ли стигат другите жени?
Та вече ми целуват и нозете -
един се моли, другият крещи.

Спорят и се карат пред дома ми,
едва не се избиха онзи ден -
не се побира всичко туй в ума ми.
Но няма и един от тях за мен.

Моето сърце все теб обича,
моята любов си пак и пак,
честта на теб се пада да ме имаш.
Ако не искаш - значи си глупак!

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво много хубаво и зняй, че този който искаш някой ден ще се появи стига да имаш очи да го видиш
  • Страхотен стих! И в моя живот имаше такъв период - искаха ме много, но не и този, който исках аз! Но какво да се прави - вдигаме глава и само напред Браво за стихчето!
  • Наистина ако не те иска е глупак!Душата ти наистина е влюбена!
  • Поздравления и от мен!
  • Моето сърце все теб обича,
    моята любов си пак и пак...
    хареса ми!
  • Да,познато...висчки други,но не и този,който ти искаш!Поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав!
Propuestas
: ??:??