19 mar 2011, 22:57

Моята мечта 

  Poesía » Otra
637 0 5

 

 

От дете мечтая си за конче

с нрав и бърз, като катана,

двама да препускаме на воля

през гори или поляни.

С него на живота ще се радваме

сред „картините” на Дебюси,

от ръката ми ще хрупка ябълки,

но с очите си ще пита:

- Човече, всъщност, кой си ти?

Мой господар или приятел?

Или животът те превърна

в странник, дух, мечтател?

И днес дори не мога да отвърна,

а само гривата му ще прегърна.

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Ани! Вярвам ти, защото навярно за повечето тук съм останал в представите им само като sailor1... Но предпочитам да съм по-близко до породата на странниците...
    Благодаря ти още веднъж, Ани, че си се отбила при мен! Бъди щастлива, Човек!
  • Не бях те виждала в тази светлина
  • Петинка, Ласка, благодаря ви! И за вниманието и за всичко останало благодаря!
  • мечти
    поздрав
  • Много мило!
    Поздрави, Вили!
Propuestas
: ??:??