Видях я в ден случаен
Но оказа се ден специален
В него ден първа мисъл за нея в ума ми прелетя
И вече година мина от как'
само тя е в моята глава
И как лесно е в погреда и звезден аз да се изгубя, и как живописно като небе пред залеза косата зад раменете и се спуска
И аз зная, не само с красота сърце ми тя прати в рая, но с сила и воля
душата ми омая
Как сълзи рони тя наред,
а пред хората - с усмивка на лице, глава високо и походка елегантна
все върви напред
Моя тя не е и няма да бъде занапред ...