Във фалшив, измислен, нереален свят

мъничка принцеса в ъгъла стоеше.

Избираше на новата си маска цвят, 

и послушно си я майстореше.

Мъничко усмивки – над черната тъга,

добавени тръпчинки, болката, за да прикрият.

Ще трябва грим, че да не си личи и любовта,

а малко тревоги, блясъка в очите налага се да скрият.

Дали достатъчно добре маската си нарисува,

мойта мъничка, красива принцеса?

Във този свят, трябваше много добре да се преструва,

че демоните дебнат кротко, ей ги на – къде са.

Че не един път или дваж, грабиха ѝ от душата,

жадни за нещо истинско във фалшива реалност.

За да го подмамят, с изпитания опит на лъжата,

за да превърнат красотата в грозна бруталност.

Затова моя малка, прекрасна, скрий се добре,

от тази нереалност ужасна, която нявга счупи твоите криле.

Не бой се, навън бурята е наистина опасна,

но ти живееш на завет, скрита в моето сърце!