12 dic 2015, 13:46

Моята начална гара 

  Poesía » Otra
263 0 0

Живея кротко в мойта гара

и влакове се разминават.

А като пушек от цигара

отлитат дните. Заминават...

 

Пътувам с влак и се завръщам

отново пак на мойта гара.

И винаги си я прегръщам

като във приказката стара.

 

Веднаж обаче ще си тръгна

и няма вече да се върна.

Една въздишка ще изтръгна,

че няма с кой да се прегърна.

 

Оставям гара с коловози

за път по всичките посоки.

И нека всеки се тормози

да стигне целите високи.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??