preziosi (Пр)
21 23
11 may 2006, 22:55

моята нестойностна душа 

  Poesía
1126 0 2

Може животът да не ме обича,

но аз на слабостта го подчиних.

Може животът нищо да не ми даде.

Може, но пък аз ще сграбча

всичко, от което нямат нужда другите

и от него ще създам

основите на мир и храм.

Може хората и те -

...защо пък да ме искат те?

Отхвърлено дете на скитник и безпътница...

Аз пък, в очите мога да ги гледам и смущавом -

за да стигам и до него...

Той нека пак ме гледа. Аз мечтая.

Погледът му на учудване да трае, да остане

... и ако от мен ще има помен след това,

то нека бъде по заслуга,

че моята нестойностна душа, поне в един

извика мисъл и възбуда.

© Пр Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бих се радвал да има повече "нестойностни" души, като тебе
  • хубаво е!поне аз лично разбирам какво си искала да кажеш!!
Propuestas
: ??:??