Моята представа

27 ene 2015, 20:03

Poesía

496 0 0

Едно момче до езеро стои,

замислено водата то заглежда,

и знам ще го сломи,

тъгата и сълзата в миг пролята.

Навярно чака малко топлина,

да дойде от нечия добра душа,

но кораба с надеждата го няма тук сега,

пуснал е той котва в тъмнината.

Очите му ридаят,

сълзите му безмилостно изгарят,

не ще престане никога да чака,

кораба да излезе някога от мрака.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.