Душата й умира бавно
пленена в затвор студен.
Тя стене от болката голяма,
но нечута тя остава в тоя плен.
За помощ да се моли, сили няма,
да плаче, смисъл не намира
и все пак лее сълзи всяка вечер,
опитвайки се болката си да излее.
Изнемощяла от тъгата непрестанна,
стоейки в стаята студена,
размишлява за съдбата си злощастна.
Бързо мислите в главата й прилитат, ...