Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки,
днес желана, утре на някой ъгъл ронеща сълзи от отчаяние.
Сега извор на любов сред болката онеправдана,
след миг пустиня студена за страст и желание.
Усмивка достойна за този, който се усмихва.
Единствен блян изваян с пастелни цветове.
При мен ще дойде, когато самотен затихна.
Усмивка господстваща над необятни светове. ...