Methos (Теодор Илиев)
30 16
2 mar 2008, 11:16

Моята самота 

  Poesía » Filosófica
1011 0 5
Самотата за смъртния
може да е бягство от
самия себе си или...
нещо необходимо, за да си жив.

Прегърнат от самотата,
съществуваш в сенките на мрака,
довежда човек до едно -
безсмислена и вечна самота!

Но живот ли е този - да си
човек с малко черно сърце?
Спасението - острова,
на който ти си господаря!

Да има го - прекрасен малък...
Но трябва да заспим...
и да се вслушаме в отминаващото...
заминаващо за някъде време!

Но постепенно, ден след ден,
тя става скучна и еднообразна.
Заспиваш, чакайки да мине вечността,
слушайки само музиката на епохите.

Пей, пей прекрасна песен,
музо моя, да мине времето,
да загине сърцето ми...
дано погине след толкова мъка...

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много ми хареса
  • Мрачно , мрачно ..., а животът е такъв ,какъвто МОЖЕШ сам да рисуваш ,дори след най - голяма скръб.Събуди се -пролет е!
  • Болка,болка,болка,болка,болка,болка...самота,самота,самота,самота...Ох,зациклих вече..Защо не избягаш за малко от себе си?Да речем..с някоя комедия:>с Джим Кери:>>>>
    Писал си есетаЕто цитат от последното,което публикувах-мисля,че е подходящо:>И го прочети старателно!:Р
    "Навярно,за да се вгледаш в останалите,трябва да погледнеш първо към себе си.Ницше казва:”Само душа,изпълнена с хаос,може да роди танцуваща звезда”.Хора сме именно за да осъзнаем,че животът е даден,за да черпим с пълни шепи от всеки ден като знаем,че повече няма да се върне.Затова мисля,че дори душите ни да са изпълнени с хаос и да царува самота,можем да отложим малко сътворението на цяла нова галактика,за да се порадваме на днешния ден!"
  • Всички сме самотни вътре в себе си,но в капчицата доброта и човечност спрямо другите,ние можем да се преоткрием,да намерим липсващото...!
  • Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??