14 jun 2011, 22:08

Моята съдба 

  Poesía » Del paisaje
913 0 1
Усмихнати лица на залязващи слънца.
Утрешна мъгла и бледосива синева.
Няма празнота, а аз обичам, бленувам да летя...
Топлота, мечтание, красота.
Четирилистна детелина се крие в дъбова гора,
а бяла пеперуда потреперва с копринени крила.
Чучулига се върти над безкрайните поля,
а реката пак подскача по каменисти корита.
Животът се усмихна на моята сълза,
прегърна ме и ме покани в онази
хладна, свежа, пролетно-зелена -
моята съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Божкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??