http://www.youtube.com/watch?v=LUdg9mBJqmA
Усмивката ù аз понякога сънувам и се чудя:
Нима годините рисуваха в очите ù цветя,
или косата ù ветрееше от мънички пробуди,
със блясъка на детските мечти във утринта?
И още помня думите ù - птици лекокрили,
как светове прелитаха и кацаха при мен
и с знания, и мисъл - дните вдъхновили,
в тетрадката ми тихо падаха във плен...
Разперваха крила децата ù - пчелици малки,
за да градят гнездата си - наблизо и далеч,
а времето с най-точната си показалка
отмерваше звънчетата в учителската реч...
---
Сега я срещам често, в градската градина,
и погледът ù слънчев пак ме връща в клас,
а чиновете - пейки са - и в лято, и във зима -
тя преподава ми урока... с радост слушам аз...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
прекрасен стих, Огнян..наистина е била
чудесна учителка щом още помниш лекокрилите и думи..
сърдечно..