Моята умора.
Виждам я в чашата сутрешно мляко.
Моята умора.
Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.
Моята умора.
Иронична като локва в черен асфалт.
Моята умора.
В стопения сняг на момчешката ти длан.
Моята умора.
Тежи на клепачите мои без срам.
Моята умора.
В бавния огън на трудна любов.
Моята умора.
Тя винаги стъпва тихо след мен...
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados