Колко спомени ми навяваш

колко трагедии изпълняваш

това си ти вечно моя любов. 

Носиш вечност заплетена

като лабиринт загубена 

вкарваща смисълът на живота. 

Сладко е да обичаш силно

е да вярваш, хора идват 

изведнъж така и си отиват.

Възпламенявай ти своя

стимул жесток губещ

крехката опора на човека.

Удряй там да знае човек 

на кого как и защо да

се доверява и слуша.

О, вяра неземна, как ти

тъй си дошла на земята 

даряваща мъка и радост.