27 dic 2018, 23:04  

Моята зима 

  Poesía » Verso libre, Otra
911 1 4

Моята зима е бяла!

Моята зима е тиха.

 

Покривите с белите калпаци -

уморени старци на късна седянка.

Пушат с лулите си - комини, мълчат

потънали в спомени.

 

Черниците до тротоара са облечени

целите в бяло, като за сватба.

Наредени чакат младоженците...

 

А улиците... улиците са реки.

Пълноводни, разлети, бели...

Тук-там по тях плуват

самотни лодки – хора,

които бързат към свойте домове –

топли пристанища...

 

Бялата тишина може да се чуе.

Помълчете за малко...

Заслушайте се!

Ето... Вече я чувате!

Слушайте! Слушайте!

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Зимата през моя поглед »

18 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??