5 sept 2012, 11:04

Мрачен ден 

  Poesía
442 0 0
Навън вали и е студено...
Прогизва моята душа.
Аз гледам вече уморено...
О, до кога ще издържа?!
И тази сивота голяма
прониква лепкаво и в мен.
Спасение от нея няма.
Добре, че не е всеки ден.
Че скриха Слънцето е драма!
Че в мен напира Самота!
Че мойта щастие го няма...
Безсмислен е за мен света! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??