Светът е прекрасен и вечно красив,
но сякаш го сянка тъй грубо закрива
или тежи му това, че е жив и
малко по малко дълбоко заспива.
Не вижда ли тези груби крадци,
които вземаха туй, що желаят?
Знай ли онези алчни лъжци,
които в гроба - гроб ти копаят?
Сякаш родиха безброй кръвопийци,
хора бездушни дори без сърца,
вече са те пристрастни убийци,
взели напразно невинна душа.
Моля те, стига, свят, събуди се,
напразно ли казах всичко това?
Сякаш животът в тебе рони се,
а той е подтикнат от вечна борба.
© Todos los derechos reservados