Навън е есен и листата вече паднали са.
Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен
с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).
Вървя и моят спътник е луната -
единствено светило в тишината.
Сърцето ми едвам се чува да тупти,
нещастна съм - това ми причини.
Дърветата с зловещите си клони
са моите единствени другари.
И паркът с тъмните алеи
ме отвежда в дълбините на нощта. ...