20 may 2007, 15:37

Мрак 

  Poesía
1139 0 2

Понякога седя в мрака и тихичко рева,
Ох, аз не искам да умра.
Само ако можех вечно да съм жив,
да живея чак до Армагедона - земният срив.
Мъката в сърцето ми е голяма
и всеки ден се уголемява таз рана.
Само ако можех вечно да съм здрав,
ако можех да съм с титла Граф,
ако можех да летя,
ако можех да преборя и лъва.
О, аз искам да направя толкова много неща,
но никой не може да бяга вечно от Смъртта.
Ако можех нещо велико да сътворя,

преди  да умра,
но времето е най-силният ми враг,
в моя живот, изпълнен с мрак.

Една студена ръка се промъква през мрака,
казва ми, че останало е едно място във влака.
Започвам да се мятам и да крещя,
Ох, аз не искам да умра.

© Незнаен Войн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина,живота е пред теб???
    Каква е тази студена ръка,какво приказваш...
    Натъжи ме много...навярно това е просто лош кошмар?????
    Кажи ми,че е така.
  • НЯМА!
    ИМАШ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ ПРЕД СЕБЕ СИ!
Propuestas
: ??:??