10 mar 2009, 10:33

Мрак 

  Poesía
486 0 2

Мрак пада бавно над града
и всява ужас във сърцето,
прогонва жизнената светлина
и прилепи политат из небето.

Денят напуска, тъжен, уморен,
нощта настъпва, тайнствена и горда, 
забързаният ритъм бива заменен
от завладяваща и прозаична тишина.

Във късния вечерен час 
разхождат се две влюбени души,
те студ не чувстват, нито страх,
единият от тях съм аз, а другата си ти...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??