Лягам вечер и чакам
онази тръпка пак
да ме завладее.
Чудя се, ще изгрее ли
слънцето пак,
ще има ли
нов ден за мен.
Бавно влизам
в тъмнината,
сякаш съм
нейната жертва.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Когато слънцето отново залезе,
в мен луната я няма.
Вятърът вее срещу мен,
пясъкът все още топъл под мен,
отново чакам, очите ми
да пробият тъмнината.

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.

Слънце в небето,
звезди в душата,
луна в морето,
вятърът пак краде мислите ми...

Припев:
Но вече не чакам новия ден,
не търся къде съм,
сам под звездите,
осветяващи път към...
И когато морето ме погълне
и сянката ми изчезне,
знам, че е нощ.