26 jun 2012, 23:56

Мрак 

  Poesía » Filosófica
752 0 10
Мрак
Самотно мракът ме обгръща,
покрива с черен креп света,
сред поруганата ми къща
сами сме двете с вечерта.
Луната бледа пак наднича
да види масата с цветя,
на нея малкото момиче
как пълни с думички листа.
То пише: "Аз обичам мама,
обичам татко, моя брат.
Когато пораста голяма, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??