Чувам, си решил да се откажеш,
неволите превиват те на две.
Мислейки "- Надежда няма даже!",
въздишайки с тежест на сърце.
Както ти клепачи си притворил,
и морно си отпуснал две ръце,
светлината в края на тунела
от теб слепец ще види по-добре.
От мен го запомни, когато
в твоята глава си победен,
никога не ще пробие мрака,
слънцето на нов и светъл ден!