Не ме мрази защото съм различен,
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа
Накъде съм трьгнал ли ме питаш,
Защо на пътя оставям те съвсем сама
Нищожно жалък ли сега ме виждаш
След мен ще проклинаш своята съдба
Светът е бърз и всичко отминава,
Любовта търсиш и тя форма придобива
Спира се при теб за миг и прах остава,
Помни: умът, а не сърцето трябва да избира
На прага ти стоиш и не смееш да пристъпиш
Мъглата в този час всичко е затлала
Не излизай или сърцето в миг ще си погубиш
Страхът занапред твоят път ще озарява
Години след година, обиди и сълзи
Не ти ли стига толкова болезнено страдание
Търпиш сега както изтърпя ги и преди
Децата са твоето единствено упование
1.7.2016г.
© Todos los derechos reservados