МРАЗЯ СЕ
Ненавиждам деня,
в който те срещнах.
Мразя се,
от онзи миг и
час, в който ме видя
и исках да те впечатля.
От тогава намразих душата си,
защото тя бе безсилна
пред твоите слова.
Мразя сърцето си,
понеже то е виновно
да те обичам.
Ненавиждам мислите си,
които непрекъснато
бяха насочени към теб.
Мразя се,
понеже не се преборих
с всеки твой поглед,
който ме караше да се чувствам
използвана и омърсена.
Мразя се,
че не се преборих с чувствата
да съм ухажвана и впечатлена,
а още повече прелъстена.
Мразя се,
защото осъзнавах кой си,
а позволих да съм употребена.
Радвам се,
че бях силна и устоях
на вечните ти намеци
за хотелската стая,
при които се чувствах,
като уличница.
Не те виня за нищо,
а мразя себе си,
защото се оказах слаба
и подвластна на твоята лъжа.
МРАЗЯ СЕ И НИКОГА НЯМА ДА СИ ГО ПРОСТЯ
© Гергана Кирова - Йонева Todos los derechos reservados