Мразя се! Мразя се такава,
обичаща дори в мрака на нощта,
мразя се за дето
мисля пак да ти простя.
Да простя отново всяка твоя грешка,
да забравя всичко дето ти изрече
в онзи мрачен летен ден.
Мразя се! Мразя се такава,
помнеща всяка наша среща,
мразя се за дето
мисля вечер пак за теб,
знам че ти не помниш,
кога беше първата ни среща,
но знам ,че помниш всяка своя грешка.
Обвини ме без вина,
обиди ме за нищо,
но аз съм глупавата,
за дето искам пак да ти простя!
Извини се зная, но след толкова много време,
без да имаш смелостта да ми го кажеш в очите,
след като знаеш
за своята вина.
Мразя се! Мразя се такъва
обичаща до края!
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados