Защо ние, днешната младеж,
мислим само за забавления и кафета
и сновем напред-назад със поглед свеж,
незабелязвайки нашата планета?

Но не - аз нямам предвид улиците наши,
затрупани навсякъде от мръсотия,
имам предвид сърцата - и мойто, и ваште,
замърсени, макар и прикрито.

Нима всеки ден покрай вас не минават
хора с кутийка от котешка храна,
които към вас с надежда я подават
с трепереща и кокалеста ръка?

Колко пари хвърляме в тези заведения!
Едно кафе струва колкото един хляб!
А вечер в една дискотека - кратко забавление,
струва живота на един непознат!

Сега отминаваме тези хора с пренебрежение,
без дори да се засрамим от това!
"Сами тук са попаднали - да намерят сами спасение" -
отговаряме всички пред съвестта.

А после се прибираме с усмивка вкъщи,
без дори спомен за този непознат,
проблеми си имаме и ръцете си кършим -
та какви проблеми? ХОРАТА УМИРАТ ОТ ГЛАД!!!

А кажете, нямате ли всички вие,
във ваште китни български градчета,
махала, която в покрайнините се крие
от мизерия, болести и глад превзета?

Имате, нали? И в моя град има!
Там няма улици и няма закони,
няма отопление през студената зима,
освен с боклуци напаления огън.

Така живеят тези хора! Вижте ги - те са тук!
Хайде да им подадем ръка!
Просто да им помогнем - ей-така - напук
на мръсотията във нашите сърца!