1 ago 2007, 22:44

Мушицата ми малка 

  Poesía
1169 1 10
За хората не си мисли,
свободна си да разговаряш,
поискаш ли да тръгнеш - първо спри,
ти имаш дарба да прощаваш.

Не съм в теб, но близо съм,
нощта е обичайно тъмна,
не съм добре и няма сън,
почти заспах и съмна.

Пред сутринта, която дълго чаках,
си обещах да ти разкрия:
"без тебе, Стръкчо, плаках,
без теб ще се пропия"!

И бенката под долната ти устна
да стане колкото Луната,
със страст отново ще се впусна
да те целуна по устата.

© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??