20 oct 2024, 19:13

Мушмули от Мама 

  Poesía
66 3 1

МУШМУЛИ ОТ МАМА

 

В корията над Жълтото дере,

щом отлетят последните авлиги,

излиза мама – мушмули бере

и сетне върху вестника реди ги –

а мушмулите дъхат на гора,

стаила дъх под вихровете снежни,

замислена, красива и добра –

тя – мама! – сякаш есента подрежда,

 

във стаята със стария комод,

връз който съхнат дюли две огромни,

това го прави мама цял живот –

навярно се прощава със октомври,

със пейката пред прочката от чам,

с корията под дрипавия залез,

и гледам аз как мама чезне там,

където Господ мушмули търкаля.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • замислена, красива и добра –
    тя – мама! – сякаш есента подрежда,

    Спомних си дворчето на прабаба ми, там имаше мушмула...
Propuestas
: ??:??