Като сълзи по моето лице се ронят,
капят тихо стихове.
Далече от душата ми те идват,
от тайни скрити светове,
разказват най-различни чувства,
стаени в моето сърце.
Душата ми поезия избликва
и бързат моите ръце,
да могат всичко да запишат
на момента, независимо къде.
Когато стихове аз пиша,
като че някой ми чете.
Във рима всичко диша
и живее в редове.
Внезапно музата ми идва,
говори ми неща,
които никога не мога да повторя,
но на момента мога да ги изразя.
Музата ми днес започна
от много рано сутринта...
© Румина Todos los derechos reservados