Муза

22 sept 2019, 11:43

Poesía » Otra

445 0 3

Къде си моя муза, ненагледна,

да, аз те чакам дълго, всеки ден.

В светъл ден и нощ непрогледна,

да взема перото за стих, споделен!

Ще дойдеш отново, нахална, гола, красива,

в съня ми, ще ме погалиш ти нежно по глава.

Усмихната, мила, непокорна и нежно дива,

ще докоснеш отново мен и моята нежна душа.

Ще взема перото си веднага в ръка,

за да те нарисувам, да те опиша сега.

Да разкажа за теб и любовта на хората,

за твоята хубост, нежност и доброта!

И после ще си тръгнеш ти отново?

Облякла си се, нагримирана на сутринта!

Стихът излезе от душата ми, готово,

а теб те няма, ще те чакам аз всякога!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.