Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата ù
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Най-топъл поздрав!