В пустинните пясъци, поглъщащи тишината, далече от времето, от фалша, суетата, една самотна сянка под лунното сияние мълчи, заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори на безмълвно паднали роси, истината с мене тихо спори, притихнала сред множество лъжи.
Небето утробата си е разкъсало, родило хиляди блещукащи звезди и челото ми бледо е поръсило със съкровени и чисти мечти.
Тайните си съм прегърнала като светиня и закрила. Със сърце вселената обгърнала, от хората безумно дълго съм се крила.
Отхвърлила любов и предразсъдъци на всички влюбени във мен сърца, лутам се из своите безсъници и вечно следвам на душата песента.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И на мен си ми харесва