17 jun 2008, 21:33

музика от падащи звезди 

  Poesía
551 0 2
В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.

В притворените нощни двори
на безмълвно паднали роси,
истината с мене тихо спори,
притихнала сред множество лъжи.

Небето утробата си е разкъсало,
родило хиляди блещукащи звезди
и челото ми бледо е поръсило
със съкровени и чисти мечти.

Тайните си съм прегърнала
като светиня и закрила.
Със сърце вселената обгърнала,
от хората безумно дълго съм се крила.

Отхвърлила любов и предразсъдъци
на всички влюбени във мен сърца,
лутам се из своите безсъници
и вечно следвам на душата песента.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти
    И на мен си ми харесва
  • СИМВОЛИ!!!!Ах,как ги обичам!Наистина страхотно е написано!Поздравления за авторкатачудесно пишеш.Наистина ме грабна!!!
Propuestas
: ??:??