По петолиние в душата ми вървиш...
Прекрасна музика си, звън от нежност.
Един Шопен във мен ще подлудиш -
роял си със клавиши от копнежи.
Соната си за грях и романтичен мъж...
а тоновете ти са тъй вълшебни.
Ти слушай как в сърцето ми твориш
прелюдия към цялата нетленност.
Под пръстите ми се пробуждат звуците,
хармонията вае хубостта ти...
с лиричното ноктюрно на капчуците
Вселена композирам във дъха ти...