С летежа на времето летим и ние.
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг.
Спираме в ъгъла на усмивката.
Нападали листа говорят за есен.
Ние гледаме в бъдещето на слънцето.
Градим мостове помежду си.
И всеки път е различно и хубаво.
Небето синьо скрива лъжите.
Но любовта открехва всичко красиво.
Мисълта за пейката щуро се мята.
А сърцата, врекли се в любов,
лудеят, премалели от радост.
Времето ни засипва със спомени –
шеметно красиви, и изригва вулкан
от топлина, музика и много надежди.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados