Музика в сърцето ми...

Откакто ти дойде, живот мой...

виждам слънцето в живота...

и сърцето ми не може да спре...

да пее песента, която ти му изпя...

тъй нежна, тъй галеща като мед...

по висока от полета на славеите...

Откакто ти дойде, живот мой...

шептят ми страстно тишините...

залезите викат ме всеки път

да съзерцавам изгревите...

и цветята усмихнати събуждат се...

да ме преродят с уханието ти...

Откакто ти дойде, живот мой...

и веднага щом слънцето изгрее...

смеят се, дори и зима да е вън...

и с есента палаво танцуват....

лятото достигат всичките звезди...

а пролетта раждат мечтите им...

Откакто ти дойде, живот мой...

към дъгата тичам, докато вали...

защото обичам тъй да валят...

тези чисти сълзи на радостта...,

а ти пък да ме хванеш за ръце...

и после да докоснеш душата ми...

Откакто ти дойде, живот мой...

само с един поглед отвътре...

успяхме да отворим вратите...

и да преминем бариерите...

и домът ми е прегръдката ти...

а дъха ти песента, която ме...

извисява по - високо от небесата...

Откакто ти дойде, живот мой...

откакто те видях и те усетих...

събуждам се тъй благодарна...

и във въздуха ти дишам...,

а сънят ти и моят сливат се...

денем и нощем в целувка

както моретата със океаните...

Всичко се преобърна, живот мой...

всичко е любов за теб и за мен...

Сърцето ми отвори се и оттогава...

нося в себе си усещането за небето...

никога, никога не съм се чувствала...

толкова, толкова щастлива и луда...

Светлината си беше отишла...

но ти дойде пътя ми да осветиш...

и знам, че в мен е вече избора ми...

Това отдаване на песента ни...,

в което познавам всяка линия...

на ръката ти, всяко кътче от теб...

тази радост, че мога да те пазя...

да те пея, просто да те обичам

и до теб да вървя, да вървя

в откритието на всяка една нота...

песен на душата ми, моя сладка тайна...