Дръм в джаза.

Музиката стене.

Слива се в едно с цигара,

а чашата сигнала чака.

Пианото повело за ръка саксофона.

Включва се в меланжа грамофона.

Ритъмът преплита се в нощта.

Колко е спокойно, ромоли дъжда.

Аромат канелен се разнесе.

С песента се той унесе

в бавен танц, за да покаже

колко е научил, иска да разкаже.

Лунна, бавна е нощта,

спряла за миг, потънала е в свойта светлина.

Заслушана в нежната тъга.

Колко тъжен е музикантът.

Колко пленен от любовта.