18 jul 2009, 12:28

Мяра 

  Poesía
506 0 7

Безсънна нощ...

Безпътна!

От безверие.

Безумие витае.

След доверие.

Безводна.

И безплодна!

След двуличие

на някакви

безсъвестни величия.

Безвластна съм.

В разкол!

Отвред -

мълчание.

Душата ми се гърчи -

в изпитание.

В предмостието

тътне изстъпление!

Без дъх -

през мрак -

пристъпва просветление.

Развиделява...

Кипнало ридание

разцепва тишината -

след терзание.

Къде е, Боже,

моето призвание?

Защо съм запокитена

в страдание?

Душата ми е Твоя.

Тленност - ничия!

Оставаме с Живота -

пак различия.

Да! Дива съм!

От люлката - с отличие.

Парливо-щура!

Мяра.

За безличие!

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??