Мракът пак пристигна без покана
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .
Но няма начин, идва час
и става цар на всички нас,
тежко е когато сам седиш
и сред мрака се въртиш .
Търсиш нещо, трептиш и се надяваш
и за капка щастие душата си ти даваш,
но няма щастие, ни радост, ни любов,
самотата те сковава в твърдия си обков . ...