Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.
Сънувате. Какво? Мишлета, птици?
Трептят телата ви, измамно меки.
Сияят вертикалните зеници.
И лъжат, че обичате човека.
Бих дала всяка мисъл, без остатък,
да бъда котка, па макар година,
животът ми ще бъде зная кратък,
но Бастет ще е моята богиня.