15 nov 2022, 10:28

Мъгла 

  Poesía
300 1 3

 

Поръчах си мъгла. Не ща да виждам,
онези малки, дребнички неща -
как българин на българин завижда,
парата как е знак за свобода, 

 

как кражбите създават настроение
и катастрофите са първа новина,
пък политиката -диванно бдение
на "лъвове"пред празната софра...

 

Как всеки се е вкопчил в правотата
на собствения само интерес,
с решетка орнаментна на вратата
да опази мнимата си чест... 

 

Поръчах си мъгла, за да не виждам
калното в човешката душа.
Мъгливо, аз не ща да ви обиждам,
но и не мога вечно все така... 

 

И ето я, а всичко пак е също...
Мъглива вяра явно ме тресе.
Търпя и зная - Господ всичко връща...
Едно дете усмихнато расте... 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??