Op under Fjeldet

toner en Lur

Ето го мрака който пак ми разказа

съня на нощната сива гора,

там дето писък на сова проряза

всяка надежда, любов и мечта.

И ето го зеленикав стои силуетът

на хванала дълга тръба изморена жена,

превита от умора, бледа и клета

гледа към сивата гъста мъгла.

А там няма нищо - само стари дървета,

а те са празни, изгнили и ухаят на смърт.

И макар да е гората от мъка обзета,

те не са мъртви - а просто спят!