29 nov 2012, 11:25

Mъглата 

  Poesía » Filosófica
476 0 0

                           

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,

никой не виждаше нейната красота.

Капчиците, сякаш забравени от дъжда,

забулваха лицето на града.

 

Очите безполезни ставаха,

но пък шанс на сърцето даваха.

Като фенер блестеше добротата,

пробивайки си път  към душата,

блесна на любовта светлината.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??