Мъглива вечер - лутащи се спомени,
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват -
усмихнато отвътре ме ядат,
във времето - все по-големи стават
и всяка моя клетка тъй гнетят.
Изхвърлям ги ядосано - в мъглата,
по погледа им знам, че е излишно,
те не помръдват, остават пред вратата -
да можех вечно да стоя на скришно...