Мъгливо и тихо
На отсрещния склон се залута мъглата,
като рошава побеляла старица,
запрепъва се боса, накълбена и хладна
и закри светлината в зениците.
Запустосва я гневно, обвини я в предателства,
че краде от деня светлината,
намърмори фатални предизвикателства
и вилня, и лудя, и се мята...
Но отвърна единствено ехото рехаво,
по-самотно от есенна шума,
самодиви танцуваха голи по съмнало ...