Пресъхналите рими на моето съзнание
болят от месеци!
Ненапоени от писане,
оазисите чезнат.
Празни са скиците на въображението,
защото четките, потънали във вода
пазят лоши спомени...
Печатните страници на съзнанието
избледняват с времето,
но оставят след себе си
необясними чувства.
Сред мъглявините на собствения си ум
губя пътища, но намирам пътеки.
© Злори Todos los derechos reservados