Мъж под чехъл
Лесно е да си мъж под чехъл,
много лесно просто си мълчи!
Да няма кавга,да не се задълбочи!
А бяха влюбени,щастливи преди,
но уви заживяха в нейния дом Уви!
И започнаха се разправии и скандали,
къде отиде Любовта,а имаше ли я,Дали!
Родиха се две прекрасни деца,
двама сина с добри сърчица!
Но уви животът им не се подобри,
за всичко бе виновен той,Дали!?
Жената му е все недоволна,все гълчи,
заплатата си дава,а тя иска още пари.
На майка си те изпълняваше заръки,
нейните съвети,увещания и препоръки.
Не беше до мъжа си в труден ден,
Зад майка си за ставаше всеки ден обикновен.
А децата растяха,гледаха ги,учеха се от тях.
И писна му накрая на този мъж,
Удари силно по масата и викна веднъж ,
с очи тъжни ,погали синовете си по глава.
Взе си торбата и тръгна Веднага!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados