Полека повяхват жените, които обичахме...
Филип Кабакян - "Късни гари"
Все още сънуваме мъжете, които обичахме,
стъпките им още броим и гласовете им чуваме.
Някак незримо остаряха в битието потулени,
в косите им посребрени все още се губи дъхът ни.
Изграждаха замъци, онези, които го можеха,
в пясъчника оставили момчешка дързост и сънища.
С вечност благословени, мъжете, които обичахме,
катедрали с мигове вяра сътвориха в душите ни.
Докоснахме с тях звездите, в Бог и съдбата се вричахме,
в клада от чувства горяхме, самотни по пътя тичахме. ...