14 abr 2013, 2:46  

*Мъжете, които обичат жена ми 

  Poesía » De amor
1662 0 21

Мъжете, които обичат жена ми...

 

 

Мъжете, които обичат жена ми

са гладко обръснати. С чисти обувки.

Те имат по-дълга от моята памет,

от мене по-дълго навярно целуват.

 

В съня й понякога стъпват на пръсти:

надушват отдавна заключени стаи.

И често разравям косите й гъсти,

натегнали сякаш от шепот и тайни.

 

Мъжете, които обичат жена ми,

притварят очи и любезно я слушат,

облекли до ужас еднакви пижами,

а аз лягам гол всеки път  - като пушка.

 

И често зад борда на ложето брачно

захвърлям илюзии, ревности, мъка,

когато под змийската кожа на здрача

яйцето на страстите сипне белтъка.

 

И утрото пуква. Напълно улисан

забравям да свия порядъчно знаме.

И чезнат далеко, тъй както дошли са,

мъжете, които обичат жена ми...

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уверен си!Хареса ми!
  • Хубаво
  • И чезнат далеко, тъй както дошли са,
    мъжете, които обичат жена ми...


    Има причина, Ковачо на думи
  • Много ми хареса това посвещение...важното е не колко мъже обичат жена ти, а този, когото тя обича - голият като пушкаМного гордо и с достойнство, някак звучат тези стихове. Беше удоволствие да ги прочета, за което благодаря!
  • !!!
  • Благодаря ви, приятели:

    Lotrek (Петър Койчев
    Ванилин (Ванилин Гавраилов
    Eia (Росица Танчева
    Melany71 (Светла
    bonkagenova (Бонка Василева
    Panda (Таня Георгиева
    laramaylin (Нина Чилиянска
    goredoly (Миглена Цветкова
    mili_bg (Милена Христова
    radiola (Рада Димова
    Donnerjack (Донърджак
    tear-the-snowman (Сълзица
    marielavip (Мариела Челебиева)
    линасветлана (Лина Светлана)
    Qndov (Никола Яндов)
    Alli11 (Анна Милушева)
    voda (Елица Ангелова)
    sisi6571 (Светла Илиева)
  • Дилемата ясна,
    дали да се любиш или да умуваш...
    Печелиш, когато на ревността не робуваш...
    Харесва ми Иво!!!
  • Поздравления за стихотворението, Ивайло! Стопля ми се душата, като прочета нещо стойностно!
  • !
  • Хвърляш си ей така една лека провокация, обличаш я с нежност и малко ревност и така лесно ти се получава...Респект!
  • Щастливка е твоята жена,най-вече с теб!
  • Много образно...Харесах...и се размислих...Поздравления, Ив!
  • На пръсти да стъпват, че да не се пречкат като се разпука утрото.
  • Невероятно...!!!Поздравления и за таланта и за мъжкото ти великодушие!!!
  • Хареса ми,но не разбрах тя дали ги обича?
  • Нещо като разпространяването на християнството сред германските племена.Героично.На някакъв етап... Джак
  • Класика в жанра!!! Аплодисменти!
  • "притварят очи и любезно я слушат,
    облекли до ужас еднакви пижами,"

    Знам за какво става дума... Поздравления!
  • Поздрав за написаното,Бароне!
  • Хич не ги мисли, Принце.
    Щом ги познаваш толкове добре, значи не са тайна за теб. И не са опасни...
    Хубав стих си им посветил. И няма да посмеят повече дори в съня й да надникнат.
  • И често зад борда на ложето брачно
    захвърлям илюзии, ревности, мъка,
    когато под змийската кожа на здрача
    яйцето на страстите сипне белтъка.

    Много образно и хубаво!! Поздравления!
Propuestas
: ??:??